Всеки ден се сблъскваме със здравна информация в социалните мрежи, приложенията за съобщения, видеоплатформите и различни уебсайтове. Част от тази информация е полезна и надеждна, но друга може да бъде неточна, подвеждаща или дори вредна. Предизвикателството е, че подвеждащата информация често изглежда убедителна, а невинаги разполагаме с уменията да я разпознаваме.
Този модул е разработен въз основа на национални проучвания, проведени в партньорските страни между юни и септември 2025 г. Резултатите показват, че много млади хора изпитват затруднения при оценяването на здравна информация онлайн и разграничаването на надеждни източници от подвеждащо съдържание.
Добрата новина е, че тези умения могат да бъдат научени и упражнявани. Целта на този модул е да ви запознае с практични стратегии и дигитални инструменти, които ще ви помогнат да оценявате по-критично информацията, която срещате онлайн, и да вземате по-информирани решения за своето здраве.
Акценти от сравнителния доклад
- Италия: 64 % от анкетираните посочват подвеждащото онлайн съдържание като основна пречка за достъпа до надеждна здравна информация; 42 % не са сигурни дали някога са споделяли невярна здравна информация.
- Литва: 48 % посочват липсата на умения за оценка на надеждността като основна пречка; само приблизително 1 от 3 души редовно проверява фактите, въпреки че са наясно с наличието на дезинформация.
- Хърватия: Само 5,6 % от анкетираните са могли правилно да класифицират невярна здравна информация. 80,4 % са се натъквали на фалшиви лекарства или чудодейни лекове онлайн.
- България: 83 % са се сблъсквали с дезинформация за „чудодейни“ продукти; несигурността и противоречивата информация — а не сложността на езика — са основните пречки.
- Кипър: 53,7 % посочват преобладаващото присъствие на подвеждащо онлайн съдържание като основна пречка за информирани решения, свързани със здравето.
Вижте повече в Модул 2.
